Плащане с наложен платеж · доставка за 1–3 дни в цяла Сърбия · безплатна бактериостатична вода към всеки флакон
Всички статии

Тежки метали в пептидите: какво измерва ICP-MS

Пептидът е органична молекула, затова може да се помисли, че тежките метали нямат работа в него. И все пак метали в следи могат да попаднат в почти всеки продукт: чрез суровините и реагентите, катализаторите, водата, стоманеното оборудване или опаковката. Затова съдържанието им се измерва, а не се предполага.

Кои метали се следят

Международното ръководство ICH Q3D разделя елементните примеси според токсичността им:

  • Клас 1: арсен (As), кадмий (Cd), живак (Hg) и олово (Pb). Тези елементи се оценяват винаги.
  • Клас 2A: кобалт, никел и ванадий, които се срещат сравнително често.
  • Клас 2B: по-редки елементи, предимно благородни метали от катализаторите, като паладий и платина. Следят се, когато е известно, че се използват в процеса.
  • Клас 3: елементи с по-ниска токсичност, сред които мед, хром и калай.

Резултатите се изразяват в ppm (части на милион, т.е. мг на кг) или ppb (части на милиард, т.е. мкг на кг).

От утайката до плазмата

Десетилетия наред се използваше прост „тест за тежки метали“: металите се утаяваха като оцветени сулфиди, а цветът се сравняваше със стандарт. Тестът не различаваше един метал от друг, а някои улавяше слабо. Американската фармакопея се отказа от него през 2018 г. и го замени с инструментални методи.

Днес се използват две техники, основани на индуктивно свързана плазма (ICP):

  • ICP-MS: пробата се разгражда с киселина, разтворът се разпръсква в аргонова плазма, нагрята до няколко хиляди градуса, атомите се превръщат в йони, а масспектрометърът ги разделя по маса и ги преброява. Чувствителността достига части на милиард и по-малко, за много елементи в един анализ.
  • ICP-OES: същата плазма, но вместо масата се измерва светлината, която възбудените атоми излъчват при дължини на вълната, характерни за всеки елемент. Методът е надежден, но по-малко чувствителен.

Фалшиво завишени резултати

И двете техники имат известни капани. При ICP-MS йон, съставен от аргон и хлор, има маса 75, същата като на арсена, затова проба, богата на хлориди, може да „покаже“ арсен, който всъщност липсва. Съвременните апарати решават това с колизионна клетка или с висока разделителна способност. При ICP-OES проблемът са спектралните припокривания: елемент, който в пробата е в голямо количество, излъчва светлина при множество дължини на вълната и може да повиши сигнала на линията на някой друг елемент.

Това е особено важно при пептидите, които нарочно съдържат метал, като медните пептиди. При тях медта е част от молекулата, а не примес. В такава проба съмнителен резултат за някой друг елемент трябва да се повтори с друга техника, най-често ICP-MS, преди да се направи заключение.

Когато резултатът е прекалено добър

Правилният резултат за елемент, който не е открит, не е „0“, а „по-малко от границата на количествено определяне“, например „< 0,05 ppm“. Тази граница зависи от елемента, метода и количеството на пробата, затова се различава от елемент до елемент и от лаборатория до лаборатория.

Ако сертификатът за всеки метал, при всеки продукт и всяка партида посочва една и съща, невероятно ниска стойност, това е причина за предпазливост. Реалните измервания рядко изглеждат толкова еднакви. Как се разпознава съмнителен документ, пишем в статията за сертификата за анализ.

Виж каталога