Плащане с наложен платеж · доставка за 1–3 дни в цяла Сърбия · безплатна бактериостатична вода към всеки флакон
Всички статии

Как се получава пептид: твърдофазен синтез стъпка по стъпка

Почти всички къси и средни пептиди днес се получават по един и същ метод: твърдофазен синтез, известен с английското съкращение SPPS (solid-phase peptide synthesis). Методът е публикуван през 1963 г. от американския химик Робърт Брус Мерифийлд, който през 1984 г. получава за него Нобеловата награда за химия.

Идеята: верига, закрепена за зрънце

Преди Мерифийлд пептидите са се синтезирали в разтвор. След всяко добавяне на аминокиселина продуктът е трябвало да се изолира и пречисти, затова синтезът на по-дълга верига е можел да продължи месеци.

Идеята на Мерифийлд е първата аминокиселина да се свърже със ситни, неразтворими зрънца от полимерна смола, а веригата след това да расте върху зрънцето. Реагентите се добавят в излишък, а това, което не е реагирало, просто се отмива. Продуктът през цялото време остава върху смолата, така че изолирането след всяка стъпка вече не е необходимо.

Интересно е, че химичният синтез върви в обратна посока спрямо природния. В клетката рибозомата изгражда веригата от N-края към C-края, а SPPS започва от C-края: първата аминокиселина върху смолата е последната в последователността.

Един цикъл на синтеза

Днес най-често се използва така наречената Fmoc химия. Всяка нова аминокиселина идва с временна защита на аминогрупата (Fmoc), за да не реагира сама със себе си. Страничните вериги имат по-трайни защитни групи, които остават до края на синтеза. Един цикъл изглежда така:

  • Премахване на защитата: слаба основа, най-често пиперидин, отстранява Fmoc групата от края на веригата върху смолата и аминогрупата се освобождава.
  • Промиване: излишъкът от реагенти се отмива с разтворител.
  • Свързване: следващата аминокиселина, активирана със специален реагент, се добавя в излишък и образува нова пептидна връзка.
  • Ново промиване, а след това следващ цикъл.

За пептид от тридесет аминокиселини този цикъл се повтаря двадесет и девет пъти. Днес това се извършва от автоматични синтезатори, в количества от няколко милиграма до няколко килограма.

Защо всяка стъпка трябва да успее почти съвършено

Едно илюстративно пресмятане показва колко безпощаден е методът. Ако всяко свързване успее при 99 % от веригите, след 29 свързвания пълна дължина имат около 75 % от веригите. Ако успее при 98 %, с пълна дължина остават само около 56 %. Останалото са вериги, на които нещо липсва.

Оттам идват типичните примеси в суровия пептид:

  • Делеционни последователности: вериги, на които липсва една аминокиселина, защото едно свързване не е успяло.
  • Скъсени вериги: вериги, които са спрели да растат някъде по средата.
  • Остатъци от защитни групи, които накрая не са напълно отстранени.
  • Рацемизация: част от аминокиселините преминават от естествената L-форма в нейния огледален образ, D-формата.
  • Странични реакции на отделни аминокиселини, например на аспарагиновата киселина.

Тези примеси са химично много сходни с желания пептид. Не се виждат нито с просто око, нито на везната, а едва с добра аналитика.

Отцепване, пречистване и сушене

В края на синтеза силна киселина – трифлуорооцетната киселина (TFA) – едновременно отделя пептида от смолата и премахва защитните групи от страничните вериги. Суровият пептид се утаява, а след това се пречиства чрез препаративна HPLC хроматография: сместа преминава през колона, веригите се разделят и се събират само фракциите с достатъчно чист продукт. Тези фракции се обединяват и се лиофилизират.

След пречистването в присъствието на TFA пептидът най-често е под формата на трифлуороацетатна сол. Тази сол често се заменя с ацетат и затова в наименованията на пептидите виждате добавката „ацетат“. Това не е друго вещество, а друг придружител (противойон) на същата пептидна верига.

Какво означава това за вас

Синтезът обяснява защо качеството на пептида не може да се прецени по външния вид. Верига, на която липсва една аминокиселина, и истинският пептид изглеждат еднакво: като бял прах. Разликата показват HPLC, който измерва колко от основната верига има спрямо останалите, и масспектрометрията, която потвърждава, че основната верига има точната маса.

Виж каталога