Аминокиселини: градивните блокове на пептидите

Пептидът е верига от аминокиселини, свързани с пептидни връзки. Последователностите могат да бъдат много различни, но почти всички са изградени от едни и същи двадесет стандартни аминокиселини. Който познава тези градивни блокове, по-лесно разбира защо два пептида с подобна дължина се държат различно и какво се проверява в сертификата за анализ (COA).
Общата основа на всяка аминокиселина
Всяка стандартна аминокиселина има един и същ скелет. В центъра е алфа-въглеродният атом, към който са свързани четири групи: аминогрупа (NH2), карбоксилна група (COOH), водороден атом и странична верига, която се означава с буквата R. Първите три групи са еднакви при почти всички стандартни аминокиселини, а разликата между тях е в страничната верига. Изключение е пролинът: страничната му верига е свързана в пръстен с аминогрупата, затова вместо NH2 той има NH.
При свързването на карбоксилната група на една аминокиселина с аминогрупата на друга се освобождава молекула вода и се образува пептидна връзка. Най-простият пример е глицилглицинът (Gly-Gly) – дипептид от два глицина. Затова линейната верига има N-край, на който е аминогрупата, и C-край, на който е карбоксилната група.
Всяка аминокиселина има трибуквено и еднобуквено означение, например глицинът – Gly или G, а триптофанът – Trp или W, така че и дълга последователност може да се запише като кратка поредица от букви.
Хиралност: защо глицинът е изключение
Алфа-въглеродният атом, който носи четири различни групи, е хирален: съществуват две форми на една и съща аминокиселина, които се отнасят една към друга като лявата и дясната ръка и не могат да се наложат една върху друга. Означават се с L и D, а белтъците в природата са изградени от L-форми.
Глицинът е единствената стандартна аминокиселина, която не е хирална. Страничната му верига е само един водороден атом, затова алфа-въглеродният атом носи две еднакви групи, а огледалните форми са идентични.
За качеството това е важно, защото L- и D-формите имат еднаква маса. Ако по време на синтеза някоя аминокиселина премине в грешната форма, масспектрометрията не забелязва това. Такива примеси понякога се отделят чрез HPLC, а понякога е необходим специален хирален анализ.
Пет групи според страничната верига
Това разделение не е съвсем строго и учебниците отнасят някои аминокиселини към различни групи, но основната картина е следната:
- Неполярни: глицин, аланин, валин, левцин, изолевцин, метионин и пролин. Страничните им вериги са изградени главно от въглерод и водород, затова слабо се смесват с вода.
- Полярни, без заряд: серин, треонин, цистеин, аспарагин и глутамин. Носят групи, които образуват водородни връзки с водата.
- Кисели: аспарагинова и глутаминова киселина. При неутрално pH носят отрицателен заряд.
- Основни: лизин, аргинин и хистидин. При неутрално pH лизинът и аргининът носят положителен заряд, а хистидинът – само частично.
- Ароматни: фенилаланин, тирозин и триптофан, с пръстеновидни странични вериги.
Защо страничните вериги са решаващи
Скелетът е еднакъв при всички аминокиселини, затова свойствата на пептида се определят от вида и реда на страничните вериги.
Разтворимост. Пептидите с много заредени и полярни остатъци се разтварят по-лесно. Дългите поредици от неполярни и ароматни остатъци правят пептида по-склонен към слепване и утаяване.
Заряд. Общият заряд на пептида е сборът от зарядите на всички йонизируеми групи: на киселите и основните странични вериги, на двата края на веригата, а при високо pH и на цистеина и тирозина; той се променя с pH на средата. При стойността на pH, наречена изоелектрична точка, общият заряд е нула и тогава пептидът обикновено е най-слабо разтворим.
Анализ. Страничните вериги личат във всеки резултат от анализ:
- На обратнофазова HPLC колона пептидът се задържа толкова по-дълго, колкото повече неполярни и ароматни остатъци има.
- При масспектрометрията пептидът най-често се измерва като положителен йон. Основните остатъци и N-краят приемат протони, затова пептид с повече лизин или аргинин често носи повече заряди.
- Някои странични вериги са химически чувствителни. Метионинът и цистеинът лесно се окисляват, а аспарагинът може да загуби амидната си група. Такива промени се виждат като малки допълнителни пикове на хроматограмата или като отместване на масата – при окисляване на метионина с 16 далтона.
От последователността до резултата
Молекулната маса на пептида се изчислява от последователността: сборът от масите на аминокиселините минус масата на водата, която се освобождава при всяка пептидна връзка. Масспектрометрията сравнява именно тази изчислена маса с измерената. Ако липсва една аминокиселина или е заменена с друга, масата по правило се различава. Изключение са левцинът и изолевцинът, които имат еднаква маса, както и L- и D-формите.
Затова познаването на аминокиселините помага да се чете сертификатът за анализ с разбиране: последователността, масата и чистотата са три гледни точки към една и съща поредица от градивни блокове. В Preporod всяка партида се проверява от независима лаборатория за идентичност, чистота и количество, а номерът на партидата е отбелязан на всеки флакон. Можете да разгледате или да поискате резултата за текущата партида на страницата Сертификати.
Виж каталога