Какво представляват пептидите и по какво се различават от протеините

Пептидите са вериги от аминокиселини, свързани с пептидни връзки. Звучи като определение от учебник, но от него следва почти всичко, което е важно за качеството на един пептид: от какво е съставена молекулата, в какъв ред и колко чувствителен към грешки е този ред.
Аминокиселините: азбука от двадесет букви
Всяка аминокиселина има един и същ скелет: аминогрупа (-NH2), карбоксилна група (-COOH) и странична верига, по която се различава от останалите. Генетичният код използва двадесет стандартни аминокиселини. Страничната верига определя характера: някои аминокиселини обичат водата, други я избягват, трети носят електричен заряд, а някои, като метионин и цистеин, съдържат сяра и лесно се окисляват.
Затова пептидите се записват като поредица от букви. Всяка аминокиселина има трибуквено съкращение и еднобуквено означение: глицинът е Gly или G, хистидинът – His или H, а лизинът – Lys или K. Следователно трипептидът GHK е глицин, хистидин и лизин, точно в този ред.
Пептидната връзка
Пептидната връзка се образува, когато карбоксилната група на една аминокиселина реагира с аминогрупата на следващата. При това се отделя една молекула вода, затова химиците наричат тази реакция кондензация. Получената връзка е плоска и твърда, защото електроните са частично споделени между атомите на въглерода, кислорода и азота. Тази твърдост е причината веригите да се огъват по предвидими начини.
Веригата има два различни края: N-край със свободна аминогрупа и C-край със свободна карбоксилна група. Последователността винаги се записва от N-края към C-края. Затова GHK и KHG не са една и съща молекула, въпреки че имат напълно еднакви съставки и еднаква маса.
Къде свършва пептидът и започва протеинът
Рязка граница няма. Обичайно веригите до около петдесет аминокиселини се наричат пептиди, а по-дългите – протеини. Инсулинът, с 51 аминокиселини в две вериги, стои точно на тази граница.
Разликата не е само в дължината:
- Протеините се нагъват в стабилни триизмерни форми, често съставени от няколко части, и тази форма е част от функцията им.
- Късите пептиди обикновено са по-подвижни и нямат една постоянна форма.
- Късите и средните пептиди днес най-често се получават чрез химичен синтез, а големите протеини – в живи клетки, чрез така нареченото рекомбинантно производство.
Пептидите около нас
Организмът използва пептидите като вестоносци: инсулинът, глюкагонът, окситоцинът и вазопресинът са пептидни хормони, ендорфините са невропептиди, а дефензините са част от вродената защита срещу бактерии. Пептиди има и в храната, и около нея: изкуственият подсладител аспартам от химична гледна точка е метилов естер на дипептида от аспарагинова киселина и фенилаланин.
В медицината инсулинът е използван за първи път през 1922 г. Първият химично синтезиран пептиден хормон е окситоцинът, за което Винсънт дю Виньо получава Нобеловата награда за химия през 1955 г. Днес в света са одобрени над 80 лекарства на основата на пептиди.
Защо последователността е всичко
Ако във верига от двадесет аминокиселини само една бъде заменена, пропусната или удвоена, се получава друга молекула. Отвън всичко изглежда еднакво, като бял прах във флакон, но това не е същият пептид. Затова при пептидите винаги се проверяват две неща: идентичността, т.е. дали във флакона е точно веригата, посочена на етикета, и чистотата, т.е. колко други, подобни вериги има в пробата.
Как се измерват тези две неща, обясняваме в статиите за чистотата по HPLC и масспектрометрията. Резултатите от анализите на нашите партиди можете да разгледате или да поискате чрез страницата Сертификати.
Виж каталога